„Сега имам стимул да тренирам още по-упорито.“

Поздравяваме те с победата на Световното първенство! Минаха четири дни от края на турнира. Моля, сподели впечатленията си!
Започнах вече да се успокоявам, но все още съм ентусиазиран. Когато си припомням момента на победата, правя пауза и му се наслаждавам.

Исках да те попитам за финалния бой с Техиера. Когато обявиха второто продължение за какво мислише?
Аз уважавам Техиера като Световен шампион и успешен участник в К-1 Аз просто се стараех да направя всичко, което бе по силите ми, не мислех за резултата.

Тази година летяхте до Ню Йорк, за да изучите бъдещите си съперници, в това число и Техиера. Тогава той загуби в боя с Арата. Ти усети ли тогава, че ще успееш  да го победиш?
Не мисля,че в Ню Йорк беше истинският Техиера. Но даже имайки предвид предишните му боеве, аз бях уверен, че Техиера може да бъде победен. Той е същия човек, какъвто съм и аз. И тъй като бях избран за участие на Световното първенство, се готвих, опитвайки се да надделея срещу него.

Преди финала ти дълго не се появи в коридора, водещ до подиума...
Опитвах се да се съсредоточа върху финала, затова ми се искаше да остана насаме известно време. Към този момент бях дал всичко от себе си, което можех, това беше последния миг от подготовката ми.

В първите 30 секунди от финалния бой, Техиера агресивно нанасяше чудан-дзуки (удари с ръце на средно ниво) и удари с колена, ти изглеждаше много спокоен и се справяше със силните му атаки. Получи ли някаква травма?
Усещах мощта и натиска на ударите му, но травми нямах. Ударите на Техиера са много силни, но сравними с ударите на добри руски бойци, с които съм се бил.

В основното време на финалния мач, изглеждаше, че Техиера доминира, благодарение на агресията си. Въпреки това ти го  преустанови със своя десен лоу-кик.
Докато се биеш не можеш да бъдеш убеден в превъзходството си, ако не е очевидно доминирането ти по време на целия бой. Сам усещах, че мога да предвидя неговите движения и относително свободно използвах своята техника.

Какъв съвет ти даде треньорът ти- Сенсей Гядукян след основното време?
Той каза: " Не стой пред него, влизай вътре"

В допълнителното време ти играеше с крака на високо ниво, също така използваше и въртене. Не си изпозвал тази техника в предишните срещи. Специално за финала ли я пази?
Не е съвсем така, аз използвах удари с крака в главата още в третия кръг в боя с Тако Такеокой. Просто не считах за нужно да използвам неефективна техника или комбинация, само заради това, да покажа разнообразие. Аз използвах тези удари на финала, защото мислих, че са ефективни за момента. Когато участвах на първенства за юноши "въртенето" и маваши-джодан бяха любимите ми коронни удари. 70 % от "ипоните" се получаваха благодарение на тези удари. Но тази техника в повечето случаи не е така ефективна сред  категориите на мъжете, защото аз не я използвам толкова често,  както преди. Но например на финала на Шампионата на Русия през 2009г,  аз нокаутирах съперниците си с помощта на домаваши-кайтен-гери, така че имах достатъчно сили за такава техника, ако тя ми дава преимущество. Аз мисля,че успях да приложа тази техника на финала, защото успях да се настроя за Техиера.

 Искаш да кажеш, че не чувстваше повече никакъ натиск от страна на Техиера?
Не, той още силно натискаше. Просто аз можех да предвидя ударите му и успях сам да окажа натиск. В този момент, когато го разбрах, сякаш се мярна мълния. Започнах да оказвам върху противника жесток непрестанен натиск. Аз задействах ударите с крака в "джодан" и " въртенето", за да  не успее Техиера да се движи толкова лесно напред.

Във второто просължение ти взе мача под контрол.
Забелязах,че Техиера вече се изморява и започнах да използвам целия си арсенал от техники. Още не чуствах, че съм победил, но усетих, че превъзходството в боя се накланя в моя полза.

В момента на обявяването на финалното решение, каква бе твоята реакция?
Чисто наслаждение и благодарност. Старах се с всички сили. Благодаря на Бог и много хора, които ме водиха към  тази победа.

Как ти се стори полуфинала? Разкажи ни за впечатленията си за Капанадзе.
Ние с него сме една кръв. И двамата сме грузинци и аз усещам някаква родствена връзка помежду ни. Особено уважение предизвика това, че въпреки счупената му дясна ръка по време на тамешиварито, той успешно взе всички срещи, до полуфинала.

Имаше две продължения на полуфинала.
Капанадзе бе най-силен и здрав, сред тези, с които се бих на този Шампионат. Аз също така играх с него финална среща на Шампионата на Русия 2010г., и тогава победих, в резултат на наказателната точка, която Капанадзе получи. И двамата добре си познавахме стила на игра, затова ни бе лесно да играем.

Капанадзе вече се биеше в Япония, но никога не се бе качвал на пиедестала. Той стана известен на международното съобщество, след като стана втори на Отворения Шампионат на Америка тази година. А как го възприемат в Русия?
Той е сребърен призьор на Шампионата на Русия 2010, така че всички го познават. Но както вече казах, той загуби на финала, поради грешка и получи "гентен". При него има тенденция да губи, поради такива грешки. Считам, че той наистина може да спечели Шампионата на Америка.

На четвърт-финала се срещна с друг фаворит- Захари Дамянов.
Той се явява един от водещите бойци в Киокушин към днешния ден. Печелил е Шампионата на Америка, бил е Шампион на Европа. Той е в отлична физическа форма, има разнообразна техника,  удря и с колена и с крака в главата. Считам, че той просто не успя да използва целия си кумите арсенал срещу мен. Провървя ми.


В осмицата на най-силните всички, освен Дамянов и Еременко допуснаха грешки в тамешивари.
Това доказва, че Дамянов има превъзходна техника.
 
Какво би казал за младия японски майстор, Арата, с който се би в пети кръг?
Много е ритмичен. Бие се отлично. Млад, издръжлив, с разнообразие в техниките. Уверен съм, че в близко бъдеще той ще стане един от лидерите.

Кой ще бъде главният ти съперник на следващото абсолютно Световно първенство?
Всеки участник. Също така и бойци, с които не се познаваме лично, но които тренират упорито в момента. Не съм участвал на предното световно и преди четири години, аз също не бях известен.

Исках да те попитам за последните две години. През май 2010г. спечели Европейското първенство в полу-тежката категория, през юни - Шампионата на Япония, в супертежка категория, през октомври стана Шампион на Русия в същата категория, и след това, през ноември- Абсолютен Шампион на Япония. Тази година ти спечели Абсолютното Световно Първенство. Общо за две години ти завоюва всички основни международни титли и в края на крайщата стана световен шампион.
Това бяха две значими години. Всеки път, когато се готвех за турнир, бе тежко Но се чувствах прекрасно след издържаните победи. Удивително, но всички тези моменти през последните две години си припомних след победата на Световното. Разбрах, че всичките ми тренировки и опита от  участия в турнири ме доведоха до този резултат. Нямаше да успея сам да постигна това. Аз съм дълбоко признателен на моите родители, на треньора ми, Канчо Шокей Мацуи и всички японци, които ме подкрепяха, на Господ Бог, за това, че ме доведе до тази победа.

Кога започна подготовката си за Световното първенство?
Реших да участвам на Световното първенсто преди три години, когато бях на 17 години. До тогава участвах само на турнири. В първия ми силен турнир за възрастни на полуфинала спечелих срещу Лучиано Гогонел и на финала се бих в основното и допълнително време с Михаил Козлов. Козлов бе известен боец, в течение на 11години държеше челните позиции в руския Киокушин. Аз успях да се бия с него, дори и с продължение, и този бой  придаде увереност в силите ми. За това, моят треньор ми каза, че съм длъжен да поставя пред себе си цел -  Х Абсолютно Световно Първенство. Работата е там, че като млад, моят баща е мечтал да стане Световен Шампион. Благодарение на неговата любов към карате, аз започнах да тренирам. Неговата заинтересованост ми помога през цялото това време.

 От сега нататък започваш  ли да се подготвяш по по- специален начин?
Разбира се, имах специален тренировъчен режим преди Световното. Но като цяло просто продължих редовните си ежедневни тренировки. Моят Сенсей каза, че всичко ще зависи от това, какви цели поставям пред себе си. Когато си поставих определена цел, качеството на тренировките ми напълно се измени. Това бе втория повратен момент след като на 10г. започнах да се занимавам с карате.

А кой беше първия?
Първо се занимавах с Шотокан- карате. Баща ми намери зала, но не ме "зариби" така силно. След това моят баща се запозна с моя настоящ треньор, Карен Гядукян, оказа се, че той търси място за откриване на Дожо по киокушин. Тогава аз реших да се присъединя към неговото Дожо.

Какво бе първото ти впечатление от това Дожо?
Наистина се разстроих, защото вече имах 2-ро кю по Шотокан-карате, а се наложи да започна от бял колан. Но действително ми харесаха тренировките. Контактният стил Киокушин действително ми пасна.

Тогава кой бе любимият ти боец?
Не съм имал любими, винаги следях за най- известните бойци.

Моля те, разкажи ни за тренировъчния си режим!
Не беше нищо особено. Всичките ми тренировки бяха съставени по традиционни японски методи. Например- кихон, чувал, лапи, спаринг, физическа подготовка.

Какво бе тренировъчното ти разписание преди три години и какво е сега?
Моята основна тренировка винаги е била ежедневна групова тренировка в Дожо. Развитието си аз оценявах, съдейки по резултатите от турнирите. Преди три години бях в състояние да победя в Шампионата на Русия в своята категория и за да добия опит на международната арена, реших да си поставя за цел- Световното първенство на категории. Аз загубих в първия кръг от Едуардо Танака, но си направих важни изводи. Година по-късно, през октомври 2010г, в супер-тежка категория на Шампионата на Русия, се класирах на 3-то място, златото и среброто- Дмитрий Ленев и Николай Давидов. Пробвах силите си сред по- тежки съперници. В последната година се готвих за Абсолютното Сетовно Първенство. Вземал съм участие в девет турнира в Русия и извън нея, включително и Европейското през май, Шампионатът на категории в Япония през юни, Шампионатът на Русия през октомври и Абсолютния Шампионат на Япония през ноември. Също така съм участвал и в турнири от по-малък мащаб, например Шампионатът на Армения.  Целият този период  стана отлична тренировъчна издръжливост. За щастие, успях да спечеля всички 9 основни шампионата и достигнах всички поставени пред мен цели.

Знаем, че миналата година в Русия ти бе връчена някаква специална премия.
Да, това бе премията "Златен колан", която се връчва според резултатите през годината, за заслуги в областта на бойните изкувства. Един от членовете на комисията беше Александър Карели, известен руски борец, човек-легенда. Аз получих тази награда, защото станах първия чужденец, победител на Абсоютния Шампионат на Япония. Поласкан съм от това, че  избраха мен.

В колко турнира участва тази година?
Бях така съсредоточен в подготовката за Световното, участвах общо на три турнира: Купата на Артур Ованесян в Армения и в регионални руски турнири.

Кога бе пикът на подготовката ти за Световното?
През лятото. От юни до септември се проведоха тримесечни тренировъчни лагери в град, разположен на 200км от Москва. Тренирах 5-6 часа ежедневно, сутрин, обед и вечер. На сутрешните тренировки се акцентираше върху скоростта и издръжливостта, на обедната- технии и комбинации, на вечерната- стратегия за водене на бой. Бяха дълги тежки лагери,но съм убеден, че имаха голяма полза. След това, през октомври се освободих от училищните занятия за месец и тренирах в Дожото в Москва.

Ти сега учиш висше образование?
Да, уча в университет, във факултета по икономика, управление и мениджмънт в строителството.

Трудно ли съчетаваш тренировкте и занятията в университета?
Имам много колеги, които пишат лекции и за мен, когато отсъствам.

Имаш ли специален спаринг- партньор в твоето Дожо?
Анастасия Хрипунова, абсолютна Световна шампионка. Тренираме заедно, в една зала.

Струва ми се,че силата и параметрите на Хрипунова съществено се отличават от тези на Техиера или Капанадзе.
Невъзможно е да намериш същия спаринг-партньор, като Техиера или Капанадзе. Разбира се, имаме много високи и силни момчета, затова когато е необходимо ги моля да бъдат в двойка с мен. Но като цяло осъвършенствам техниката и стратегията си в боя с Хрипунова. Най-важното в тренировките са въображението и творчеството.

Издръжливост- една от твоите силни страни. Как я постигна?
Вече доста време участвам в турнири сред възрастни. Аз щателно избирах турнирите и съперницитеците си, затова постепенно привикнах към тяхната сила.  Съвсем малко  "вдигах". Струва ми се,че съм физически здрав, благодарение на националността си. Грузинците по природа са силни, такъв Божи дар. Баща ми не много по-нисък от мен, той е много силен. Много грузинци имат като моето телосложение.

Спомена, че силовите тренировки не са много. А с каква тежест можеш да правиш лежанка и клякане?
Лежанка със 130 кг, клякане от 170 кг. Мисля, че мога и повече, ако тренирам специално. Но тежестта,която вдигаш, не показва на колко си силен в карате.

Имало ли е и още някакви тренировки за кондиция?
Наистина исках да упомена един специален метод на подготовката ми. През март 2011г в Москва дойдоха Канчо Мацуи и доктор Йосиаки Сато, основател на японския метод на тренировка "Каацу". Доктор Сато представи метода си на занимаващите се с киокушин в Русия, членове на правителството и Руската Космическа Агенция. Имахме честта да опитаме този метод от първа ръка от д-р Сато и бяхме изумени от ефективността му.

Кой е най- ефективния метод за развиване на сила в удара?
Отдавам голямо значение на тренировките-визуализация. Например, ако работите на чувал, реално си представяте противниа си, естествено се учите на мощни и ефективни атаки, с помощта на които си представяте как нокаутирате противника си с един удар, вие можете наистина да го направите.

Може ли да опишеш точно?
С какъв точно удар вие нокаутирате противника си? Ще е тежък тъп удар или бърз, експлозивен. даже просто мисълта за звука на удара може да бъде от голямо значение.

Каква е сега целта ти в карате?
Засега нямам ясна цел, защото преди 4 дни постигнах най-грандиозната си цел в живота ми. Мога да кажа само едно,че бих искал някога да оспоря тест "Хякунин- кумите". Аз нямам конкретен план, защото това е най-трудния тест в Киокушин, но мисля,че това е най-високата цел, дори по-висока от титлата абсолютен световен шампион. Считам,че тренировките по Киокушин  това са занятия за цял живот, затова аз ще направя малка почивка, ще помисля за себе си и бъдещето ми. Ус!  

Сенпай Захари Дамянов:
„Щастлив съм от постигнатото, но очаквах повече.“

1.Сенпай Дамянов, какво е усещането да сте пети в света в тежък спорт като Карате Киокушин?
- Щастлив съм, че успях да се класирам в челната 8-ца на такова голямо състезание.

2.С какви емоции се завръщате от Япония?
- Cъс смесени емоции. Радвам се за постигнатия успех, но някак тайно се надявах да се класирам на по-челните места.

3.Какво не Ви достигна, за да стигнете по напред  в класирането?
- Не знам. Може би ми трябват повече издръжливост и сила.

4.Разкажете ни за това как протекоха срещите Ви, за съперниците, които преодоляхте?
- Състезанието протече в три дни. Първия ден се играе една среща, втория ден две, а за да станеш шампион, играеш още пет срещи в третия ден. За последния трети ден се класират 32-ма състезатели. Преди да започнат боевете има  тамешивари (чупене на дъски). За мое щастие, от всички състезатели, аз счупих най-много дъски. Изиграх общо 6 срещи: първата с ливанец, 2-рата с представител на Южна Африка, 3-тата бе с руснак, 4-тата с японски състезател, 5-та среща играх с представител на Полша и 6-та загубих от руснак, който впоследствие стана световен шампион.

5.Участвали сте на големи Първенства, свиквате ли с напрежението или винаги има тръпка преди да излезете на татамито?
- Аз лично мисля, че на колкото и първенства да участвам, винаги ще има притеснение преди всяка среща.

6.Разкажете ни как се подготвяхте за Първенството? Какъв режим спазвахте?
- За това състезание започнах подготовка малко по-рано от обикновено. Това е нормално, като имаме предвид, че е първенство от висок ранг. В подготовката ми нямаше нови методи. Тренирах както обикновено- спаринги, чували, работа по двойки, бягане.

7.Какво Ви каза Вашият треньор Сенсей Костов след  състезанието, доволен ли е от представянето Ви?
- Поздрави ме за постигнатия резултат. Мисля, че остана доволен. Най-вероятно се е надявал на по-добро класиране, но ми каза, че и 5-то място е успех. Естествено, аз съм му изключително благодарен, защото постигнах този успех благодарение на него.

8.С кого първо споделихте, че сте пети в света? Как Ви посрещнаха в България? Родителите Ви, приятелите....
- Докато бяхме в Япония не се обадих на никой. Чак когато кацнахме в София звъннах на моите родители. Те, разбира се, вече знаеха резултата от интернет. Радваха се за моя успех, че съм 5-ти в света и бяха щастливи, че сме се прибрали живи и здрави, след толкова път и толкова бой.

9.Почитател ли сте на японската кухня?
- Не. Като цяло предимно на суши съм почитател.

10.Има ли заслужена почивка след Първенството или продължавате с тренировките?
- Разбира се, има почивка. Когато се върнахме от състезанието известно време си почивах. Сега подновявам тренировките, но в по-леко темпо.

11.Кое е следващото Ви предизвикателство свързано с Карате?
- Все още не знам. Моят треньор Сенсей Костов ще определи за какво състезание ще се готвя.


 УС!

Усещането да се учиш на Киокушин от велик човек като Шихан Изобе е неописуемо, а да разговаряш с него и да попиваш мъдростта му е нещо, което пожелавам да се случи на всеки.

1.Шихан Изобе, разкажете ни какъв бяхте като дете...
- Имам две по-големи сестри и двама по-малки братя. Тъй като аз бях най-големият син, всички около мен бяха много разглезени. Три месеца след като съм се родил, нещо много тъжно се е случило. На 24-ти или 27-ми юли, не помня добре, е имало голямо земетресение. Загинали са около 6 хиляди души. Било е едва три години след като е свършила войната. Първата ми сестра, която е с четири години по-голяма от мен, си играела пред къщата. Малко преди да се случи бедствието, тя се прибрала да спи. Другата ми сестра решила да излезе навън, но преди да го направи, ме сложила на гърба си. След земетресението, къщата ни се разрушила. Сестра ми, която е била вътре, починала. Ако не беше другата ми сестра и аз щях да съм мъртъв. И до днес тя не може да обясни, защо ме е изнесла навън. Цялото ми семейство вярва, че мъртвата ми сестра се е преродила в мен. Ето защо, във всичко, което правя, аз трябва да полагам усилия за двама!

2.Как се запалихте да тренирате карате?
- Бях на 14 години. Традиционно в Япония се организират фестивали. На един такъв фестивал в нашето село организаторът си беше пийнал и на шега ни извика, за да ни покаже нещо. Той подреди 3 дъски и ги счупи с ръка. До тогава не бях виждал подобно нещо! „Какво е това? Как така ги счупи наведнъж?”- попитах. А той ми отговори: „Това е карате!” Помислих си, че ако и аз започна да тренирам карате, ще мога да чупя дъски. Казах му, че искам да ме научи. Аз не съм учител, ми отговори той, за това не мога да ти преподавам, трябва да отидеш в доджото. Когато споделих с родителите си, те не се съгласиха. По онова време карате се смяташе за груб спорт, който тренират лошите хора. Джудо беше по-лекият спорт. Ето защо родителите ми казаха: „Никакво карате!” Тогава аз се върнах при човекът, който чупеше дъски и отново го помолих да ме научи. Уговорихме се в определени дни да ми преподава по малко. Първият път, когато отидох в дома му, чаках дълго да се прибере от работа. Оказа се, че се е напил. Тъй като желанието ми да се науча беше огромно, аз търпеливо стоях и го чаках с часове. Един ден той ми каза, че няма смисъл да го чакам, защото нещата не се получават и не може да ме научи. Тогава бях на 15 години и трябваше да искам разрешение от родителите си да тренирам. Понеже бях много слабичък, когато се сбивах с някое дете, то все ме побеждаваше. Исках да стана силен! Събрах смелост и помолих баща си да ми разреши да тренирам. Обясних му колко голямо е желанието ми! Тогава той ми каза: „Сигурен ли си, че това е, което искаш? Даваш ли дума, че няма да се откажеш? Че едновременно с тренировките, ще помагаш в къщи и ще учиш уроците си?” Отвърнах му: „Да, татко, давам дума!”
Започнах тренировки понеделник, сряда и петък от 19 до 20 часа. По онова време тренирахме от 5 до 10 човека. Тъй като пътуването до доджото с влак беше скъпо, си купих колело. С него стигах на пряко за 15 минути. Толкова бях щастлив! С нетърпение отивах на тренировка! Спомням си, че първата зима падна много голям сняг. Не можех и да си помисля да отсъствам от залата, защото бях дал дума на баща си. В нормални условия стигах за около 15 минути до доджото, но в снега с колелото се налагаше да тръгвам цял час по-рано. Изминавах по магистралата 10-12км. с колелото. Но от там до вкъщи следваше отбивка от 2 км., по която не можеше да се кара в снега. Хващах колелото на рамо и така вървях. Сегашните колелета са леки и могат да се носят, но тогава всичко беше от стомана. Тежеше много! Спирах да си почина, наваляваше ме сняг, пак тръгвах...Ставаше 23 часа, дори по-късно. В най-тежките моменти, докато вървях с колело на рамене, си повтарях: „Не бива да се отказваш!” Наистина ми беше много трудно, но бях дал дума на баща си. Дума от син на баща не бива да се потъпква. Аз съм мъж, а мъжката дума тежи на мястото си! Така цели три години ми беше много тежко. За три години взех кафяв колан. Едно време нямаше много степени- от бял директно се преминаваше на кафяв, а 4-ти дан бе най-високата степен. Тогава нямаше изпити. Сенсеят ни наблюдаваше и определяше кой каква степен заслужава. На онези, които не бяха честни и добри като личности, не им се даваше възможност да израстват. След като станах кафяв колан тренирах около две години. Постъпих в японски колеж, където изучавах селскостопанство. Едновременно учех и тренирах. В началото тренирах с хъс и много ми харесваше. Но след втората, третата година започна да ми омръзва. В доджото не изучавахме кумите, нямаше и състезания. Все още бях много слаб физически. Учехме само идо, кихон и ката.
Един ден Сенсеят дойде в доджото с подуто лице, защото се сбил. Попитахме го, защо не е използвал карате, за да се предпази? Той отговори, че нищо от наученото в залата, не е могъл да приложи на практика. Когато видях колко зле са го набили, си помислих, че това, което тренирам, явно не е истинско карате. Спомних си за дадената дума и продължих да тренирам, но все по-рядко. Оправдавах се с ученето в колежа. Така мина още една година. Сенсеят извика трима, четирима от нас и ни каза да си сложим черни пояси. Аз не приех. Щом навън ще ме бият, защо ми е този черен пояс, за какво ми е това карате. След като завърших университета започнах работа като агроном във фирма във Фукуи. Три месеца не посещавах тренировки. Един ден се обадих на мой приятел, за да го питам дали още тренира. Тогава разбрах, че много липсвам на всички. Дори по-голяма част от тях се бяха отказали да тренират, след като аз съм спрял да ходя в залата. Видях, че в доджото са започнали да правят кумите и го попитах откъде са научили тези техники. Единият от трениращите бил купил книга на Ояма и тренирали по нея. Тогава още не познавах Ояма. Бях на 20 години и не бях започнал да тренирам Киокушин. Попитах кой е този Масутацу Ояма. Отговориха ми, че това е човек, който убива бикове с карате техники. На мен никак не ми се вярваше това да е истина. Но прочетох книгата и разбрах, че е така. Реших че, ако тренирам така, както е описано в книгата, най-после ще стана силен. Тренирахме около 50 човека и решихме някой от нас да отидем в Токио, за да се срещнем с Ояма. Написахме му писмо, чрез което искахме разрешение. Той ни отговори и ни покани. Първо отидохме трима души- аз, човекът с книгата и още един. Нищо не знаехме, бяхме малки. От провинцията отидохме до Токио, до Хонбу. На информация в сградата на организацията известиха Ояма, че сме пристигнали. За първи път видях сграда на карате доджо. Беше наистина невероятно преживяване!

3.Какви бяха първите Ви впечатления от Сосай Ояма?
- О, той беше огромен! Когато влязохме при него, той изрева: „Welcome, in Tokyo!“ Станахме ей толкова малки. Направо си помислих, че ще ни убие! По онова време всички учители по карате бяха малки и слаби. Ояма беше 175см, 90кг., за японец беше огромен, на 45 години. Гласът му, жестовете му, всичко ми изглеждаше много страшно!

4.Какво казахте на Ояма, как протече разговорът Ви с него?
- Ние му казахме, че сме представители на група от 50 човека, които искат да тренират и да направят клон на Киокушин във Фукуи. Ояма изброи няколко неща, които задължително трябва да изпълним преди това. Позволи ни само да наблюдаваме негови тренировки. Гледахме с удивление как поваля всички в кумите. След три дни, през септември 1968г., се прибрахме във Фукуи и се опитахме да приложим в доджото видяното при Сосай. През май 1969г. направихме клон на Киокушин във Фукуи. Отидохме 6 човека в Хонбу, за първи път тренирахме там, правихме кихон, идо, кумите. Тогава контузих пръста си много лошо. Тъй като в шотокан нямаше кумите, не знаех как да блокирам. Така с разперени пръсти, при предпазване от гедан-маваши-гери, счупих костта на безимения си пръст. Наместих пръста сам, цялата ми ръка беше в кръв. В болницата ме зашиха, превързаха и веднага се върнах в залата. Така след една седмица се прибрах във Фукуда и продължихме да тренираме. През 70-та осъзнах, че ако работиш и тренираш едновременно, не можеш да станеш силен. Казах на баща си, че искам да напусна работа. Той много се ядоса, но намери сили в себе си и ме подкрепи. През септември на 1970г. заминах за Токио. Тренирах по два пъти на ден- сутрин и следобед. През януари 1971г. станах шофьор на Ояма за година и осем месеца. Бях единственият, който смирено търпеше суровия му характер, но той ме е наблюдавал през цялото време и е знаел колко упорит съм. Едновременно с това тренирах. Взех първи дан, а през май 1972г.- втори. През септември същата година заминах за Америка за месец, а на 10-ти октомври за Сао Паоло, Бразилия. Първоначално трябваше да отида за година, но след като отидох, разбрах че никога няма да се върна.

5.Трудно ли Ви беше в началото?
- Да, много трудно! Започнах от нула. Хората, които тренираха карате бяха много малко.

6.А колко тренират в Бразилия в момента?
- Около 3-4 хиляди.

7.Кое е най-силното Световно първенство за Вас и най-силната среща?
- През 1999г. на 7-то Световно първенство, когато Франциско Фильо спечели титлата.

8.Как се чувствате като преуспял треньор на двама световни шампиони- Шихан Фильо и Сенсей Техиера?
- Когато Фильо стана световен шампион бях много щастлив, но си казах, че следващата ми цел ще е да създам втори световен шампион. Постигнеш ли мечтана цел, веднага трябва да започнеш да работиш за постигане на нова!

9.Какви качества трябва да притежава един треньор, за да е добър колкото Вас?
- Първо, ако решиш да създаваш шампион, трябва да вярваш, че можеш да го постигнеш. Трябва ти самият да си добър пример. Да покажеш, че ако тренираш усърдно, ще израснеш, ще станеш силен и можеш да станеш шампион. Трябва да ги накараш да повярват, че ако на 100% следват примера на човека пред тях, няма да сгрешат и ще успеят. Това е най-важното!

10.Разкажете ни за първите Ви впечатления от Фильо и Техиера. Усещахте ли, че имат потенциал да бъдат шампиони?
- Познавам Фильо от 15 годишен. Забелязах го на едно първенство за деца, на което последната му среща бе все равна, докато не се стигна до енчо-сен и Фильо спечели. Тогава си помислих, че това момче има хъс. Техиера го познавам от 16 години. Първоначално той тренираше с баща си. Изведнъж, когато стана на 10 години се отказа. Имаха финансови проблеми, а и в семейството му обстановката не беше много добра. На 16 влезе отново в доджото. Беше пораснал много. Каза, че иска да се върне. Попитах го, защо се отказа преди време. Обясни ми, че когато на състезание е изгубил два пъти от по-малко дете, баща му е забранил да тренира карате. През цялото време, обаче, го е карал да става 6 часа сутринта и да пробягва огромни разстояния, 10/15, дори 20км., за да го нахъса да бъде победител. Тъй като баща му плащал за тренировките по карате, на Евертън не му оставало нищо друго освен смирено да бяга всяка сутрин. Баща му видял, че е упорит и издържа и му позволил да се върне при мен. Тогава Техиера започна да побеждава!

11.Шихан Фильо е защитил 100 боя в Бразилия и след това в Япония. Какво е необходимо, за да се защитят 100 боя?
- Това, което е необходимо, за да се защитят 100 боя, важи за всяко предизвикателство, което човек иска да преодолее. Това е желанието! Каквото и да правиш, ако не тръгнеш с нагласата, че ще успееш и го искаш, то няма да се случи. Преди всичко трябва нагласа, решителност!

12.Одобрявате ли желанието на Шихан Фильо да се бие в К1?
- На мен не ми харесва, но щом той е решил да поеме това предизвикателство, аз трябва да го подкрепя. Така както моят баща, въпреки че не одобряваше карате, ме подкрепи. По същия начин, щом моят ученик го иска, аз ще бъда до него.

13.Защо Техиера изгуби в Ню Йорк?
- Защото беше слаб.

14.Тогава, възможно ли е да спечели Световното първенство?
- Не само, че е възможно, а ще спечели! Той изгуби в Ню Йорк, защото беше слаб. Именно защото изгуби ние обмислихме какво не му достига. Смятам, че той има капацитет и ние ще го развием. Всички трябва да помагат, за да може да победи- родителите му, приятелите, всички в залата.

15.Какви качества са необходими на един състезател, за да стане световен шампион?
- Едно единствено- сърце! Трябва да има желание да бъде шампион.

16. Кои са титулуваните имена в Киокушин след Ояма за Вас?
- Канчо Матцуи.

17.Коя страна е най-силна в Киокушин в момента?
- Ще отговоря на този въпрос с въпрос- коя страна има световен шампион сега? Бразилия, разбира се! Ако на предстоящото Световно първенство Захари стане първи, България ще заеме челното място.

18.Сенсей Костов се подготвя цели три години, за да Ви покани в България. За него, както и за всички нас, това е голяма чест и сбъдната мечта. Как реагирахте Вие на поканата?
- Поканата дойде от Международния отдел, от Хонбу. Казаха ми, че Сенсей Емил ме кани в България юли месец на семинар. Ако поканата беше дошла от Андре от Полша или от Пинеро от Испания, нито аз щях да изявя желание да отида, нито Хонбу щеше да ме изпрати. Но аз знаех за постиженията на Емил, имах му доверие и исках да му помогна. Знаех, че с всички сили развива карате. После, когато видях очите му, разбрах, че има сърце за Киокушин!

19.А съжалявате ли, че дойдохте?
- Не! Естествено, че не! Както на него, така и на мен ми е тъжно, че утре трябва да си замина. Но от самото начало знаех, че винаги, когато има ден, в който се срещаме, ще има и такъв, в който ще се разделим. Това е живота- начало и кай.

20. Какво е мнението Ви за семинара?
- Ходил съм в различни страни на семинари. Онова, което ме изненада тук е фактът, че много стриктно се изпълнява всичко. А най-много ме впечатли медитацията в четвъртък. Събрахме се в 4.30ч., отидохме на плажа. Сенсей Костов и аз бяхме изненадани от децата на 5 год., които също дойдоха. Абсолютно всички се събраха и стояха в сейза. Да видиш тяхното желание да тренират е също като да намериш диамант. Нещо страхотно! Ако полираш този диамант, ще го направиш блестящ и красив. Това е работата на Сенсей Костов- да ви полира и да ви направи блестящи.

21.Върху какво трябва да наблягаме повече в залата?
- Като цяло трябва да подкрепяте организацията, да разпространявате Киокушин, да привличате повече хора в залата. Ето сега, ноември месец предстои Световно първенство. България ще участва с 4-ма състезатели. Трябва да ги подкрепяте и да им помагате.

22.Какво бихте казали на децата на България?
- Учете се добре. Играйте на хубави игри. Тренирайте упорито.
23.Децата са нашето бъдеще, Вие вярвате ли в бъдещето на Киокушин?

- Ако не вярвах, нямаше сега да съм тук. Именно защото вярвам в бъдещето на Киокушин се старая да го развивам.

24.Бихте ли дошли отново в България на наш семинар?
- Тъй като имам здравословни проблеми и всички се притесняват за мен, ако се влоша, няма как да дойда, защото не мога само да обяснявам техниките, трябва и да ги показвам. Искам до 75 години да тренирам наравно с всички. До 90 години да продължа със същото желание, въпреки че, честотата на тренировки ще е по-малка. Ако така се случи- да, ще дойда не само още веднъж, а дори два пъти!

УС!

1.Сенпай Дамянов, поздравяваме Ви с шампионската титла! Как се чувствате като победител?
- Благодаря, чувството е страхотно. Всеки състезател е много щастлив, когато трудът,  който е положил, има резултат.

2.Изиграли сте шест срещи, разкажете ни за тях. Кои бяха Вашите съперници?
- Да, изиграх 6 срещи, всичките в един ден. Радвам се, че успях да се подготвя добре, за да мога да изиграя и 6-те, за което искам да благодаря на моя треньор- Сенсей Емил Костов. Първата среща играх с Shaune О'Farerll от Австралия. Победих го с Ипон с гедан-маваши-гери. Втората бе с Michi Nagase от Канада, когото победих със съдийско решение в редовното време. Третата среща бе с руснака Andrey Chirkov. Него победих с Вазари с гедан-маваши-гери. Следващият ми съперник бе представителят на Япония, когото победих в редовното време със съдийско решение. След това играх срещу японеца Shouki Arata. Победих с технически нокаут след две Вазати-та с гедан-маваши-гери. На финала играх с представителя на Русия Gederzi Kapanadze. След приключване на редовното време съдийското решение беше 5-0 в моя полза.

3.Притесняваше ли Ви нещо по време на турнира?
- Разбира се, имаше притеснение, но то беше в рамките на нормалното.

4.Сега всички очакват от Вас отлично представяне на Световното първенство в Япония. Натоварва ли Ви това психически?
- Аз самият очаквам от себе си добро представяне на Световното първенство ноември месец. Когато хората очакват от теб да станеш шампион, някак ставаш по-отговорен. Не искам да разочаровам нито тях, нито моя треньор, нито себе си.

5.Успяхте ли да си починете след състезанието?
- Да, успях да си почина. След като се прибрахме, няколко дни не посещавах залата. Първите дни релаксирах, но след това нямах търпение отново да започна да тренирам.

6.Предстои Ви Световно първенство, каква ще бъде подготовката Ви за него и кога започва тя?
- Подготовката ще бъде същата, каквато е за всяко предстоящо състезание. Доверявам се напълно на моя треньор Сенсей Костов, защото аз съм шампион благодарение на него.

УС!